Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински и кубински политик, лекар, военен теоретик, общественик, революционер, дипломат, автор на пътеписи, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на кубинската революция.

След завземане на властта през 1959 година е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателните лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба. През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата, напуска Куба и изчезва от политическата сцена. Съдбата го отвежда най-напред в Конго, а след това в Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и пренесени в Куба.

Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) - един от най-разпознаваемите. Смъртта му обаче го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, както и на контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името му и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник. Но той остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството - за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката, направена от Алберто Корда често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на 20-ти век“.
 

Ернесто Гевара е роден в Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 година в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Той е първото дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Майка му го учи да говори френски от ранно детство и той го говори свободно.Баща му го научава да играе шах и той се явява на турнири на 12-годишна възраст. Израства в среда с леви политически убеждения и става известен с радикалните си разбирания от ранна възраст. Когато е на две години, получава първия си пристъп на астма. Тя го преследва през целия му живот. Семейството му се премества да живее в Алта Грасия, провинция Кордоба, местност, известна със здравословния си климат. Въпреки тежките асматични пристъпи, Ернесто се занимава активно с множество спортове - плуване, футбол, голф и ръгби. Той е принуден да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения, но в същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. Поради агресивния си стил на игра получава прякора fuser.

От малък се отличава със свободен и бунтовен дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. През младежките си години започва да се увлича по поезия и запазва тази любов до края на живота си. Чете Пабло Неруда, федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал, а също така Жул Верн, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Албер Камю, Анатол Франс, Робърт Фрост, Ръдиард Киплинг и други. Самият той започва да пише стихотворения. Друго негово увлечение е фотографията. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Любимите му предмети в училище включват философия, математика, политика, социология, история и археология.
През 1948 година започва да учи медицина в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Известно време играе ръгби в първа дивизия, но се отказва по молба на баща си, който счита тази игра за опасна поради пристъпите му на астма. По това време той е влюбен в момиче от високите слоеве на обществото и има намерение да се ожени за нея и създаде семейство. Тези му планове са осуетени по две причини: нейното семейство се противопоставя на брака, неодобрявайки антиконформистката натура на Че и новопоявилото се желание и страст в него да извършва пътувания и открития. През 1953 година, след като е приключил вече с пътешествията си, той получава медицинска диплома със специалност дерматология , но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Докато е студент в Буенос Айрес, той мечтае да пътува и опознае света, затова прекъсва на два пъти следването си и предприема няколко дълги пътешествия из Централна и Южна Америка, става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба. Първата експедиция, която предприема е през 1950 година и покрива 4 500 километра (2 800 мили) през селските райони на северна Аржентина. Той го извършва сам на велосипед, на който инсталира малък мотор, марка „Cucchiolo“. Посещава свои приятели от детските години и най-бедните райони в северна Аржентина. През 1951 година работи като парамедик към флотата, на петролен танкер, на който се качва за първи път на 8 февруари. С него той обикаля атлантическия бряг на Южна Америка, от Патагония до Тринидад и Тобаго, като посещава много пристанища на Бразилия и Венецуела.
 

През 1952 година Ернесто осъществява първото си международно латиноамериканско пътешествие, което трае девет месеца, 8 000 километра (5 000 мили) и покрива голяма част от Южна Америка. Този път пътуването е с приятел - Алберто Гранадо. Между 29 декември 1951 и юли 1952 двамата обикалят Латинска Америка на любимия мотоциклет на Гранадо Norton 500cc наречен гальовно и хумористично от него „la Poderosa II“ (означаващо мощният, докато в действителност моторът се разваля често и съвсем не е мощен). И двамата водят дневници. Алберто Гранадо е на 30 години, а Ернесто на 24. Прекарват известно време като доброволци сред болни от проказа в Сан Пабло, Перу, разположено на река Амазонка. Пътуването за Гранадо свършва в Каракас, Венецуела, където остава на работа, докато Че заминава за Маями и оттам за Буенос Айрес за да завърши следването си.

Първото пътешествие с Гранадо, в червено е пътуване със самолет

По пътя за Мачу Пикчу високо в Андите, Че е силно впечатлен от ужасяващата бедност на отдалечените селски райони, където селскостопанските работници обработват малка земя, която е притежание на богати фермери. По-късно той е трогнат от братското и приятелско отношение между членовете на колонията, състояща се от болни от проказа. Записките, които Гевара прави по време на това пътуване, по-късно са публикувани под заглавието Мотоциклетни дневници (Diarios de Motocicleta) а през 2004 година излиза и филм, направен по тях - Мотоциклетни дневници, съвместно производство на САЩ и Аржентина..

Експедицията преминава през Аржентина, Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Панама и Маями преди завръщането в Буенос Айрес. Към края на пътуването Ернесто не вижда повече отделни нации, а Латинска Америка като едно цяло. Той мечтае за обединена, без граници, Хиспаноамерика, в която хората имат общ произход. По време на тези пътувания той се сблъсква отблизо с мизерията, глада и болестите, а също така и неспособността на родителите да лекуват децата си поради липса на средства. По целия континент, където преминават те стават свидетели на изключителна бедност и социална несправедливост. До голяма степен тези наблюдения, преживявания и впечатления формират бъдещия революционер Че Гевара и го убеждават, че единственият начин да помогне на тези хора е въоръжената борба.

рез 1953 година Ернесто Гевара заедно с друг свой приятел от детските години, Карлос „Калика“ Ферер предприема второто си международно пътешествие по Латинска Америка като идеята е да стигне до Каракас, където го чака Алберто Гранадо.

Тръгват на 7 юли 1953 г. от Буенос Айрес с влак през Боливия. Прекарват няколко седмици в Ла Пас, където през 1952 година Националистическото революционно движение завзема властта след революция. Тук се запознават с Рикардо Рохо, след което поемат за Пуно, Куско и Мачу Пикчу и достигат Лима. От Лима пътешествието продължава за Еквадор с автобус. Тук Ернесто Че Гевара решава да поема за Гватемала, докато неговият приятел Калика се отправя директно за Каракас. Че остава няколко месеца в Панама, при тежки икономически условия, след което пресича Коста Рика и Никарагуа и пристига в Гватемала. Тук остава девет месеца, но животът му е труден, сложен и противоречив, както личният, така и общественият. На 18 юни 1954 година в Гватемала е извършен преврат, последван от установяване на военна диктатура.

Второто пътешествие

Че пристига в Гватемала 7 месеца преди преврата и остава около два месеца след него. През този исторически период в страната се намират много имигранти, предимно от латиноамерикански страни, с различни политически убеждения, които са напуснали родината си, за да избягнат преследване. Малко след пристигането си той се рапознава с Илда Гадеа, перуанска икономистка и политическа активистка. Запознава се и с Антонио „Нико“ Лопес, който всъщност му дава прякора Че. В края на май 1954 година заминава за Ел Салвадор за да си поднови визата, тъй като иска да посети развалините на маите в Чалчуапа и Киригуа. При завръщането си в Гватемала заварва коренно различна политическа обстановка. Илда е задържана и той се приютява в аржентинското посолство. През септември успява да избяга в Мексико, където се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Че Гевара остава в Мексико малко повече от две години. Тук той окончателно оформя своите политически идеи и тук се ражда неговата първа дъщеря.

Че и Илда

През 1954 година Мексико е място, където намират убежище много политически дисиденти от цял свят. Мексико е привлекателно също така с уникалната си култура и с победата на първата социална революция - Мексиканската революция от 1910-1917 година. По това време тук работи световноизвестният художник Диего Ривера и кинозвездата Мария Феликс. В Мексико Че работи известно време като фотограф и като лекар. Малко след него в Мексико пристига и Илда. По това време Фидел Кастро е в затвор в Куба и излежава 10-годишна присъда заради атаката над казармите Монкада на 26 юли 1953 година. През май 1955 година след амнистия той, брат му Раул и още няколко участници в атаката са пуснати на свобода. Малко след това, на 12 юни същата година те основават Движението 26 юли.

През юни 1955 година Раул Кастро заминава за Мексико за да подготви пристигането на брат си, който пристига на 7 юли. Две седмици по-късно предлага на Че да се включи в движението като медик и Че приема. Заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка. Междувременно Илда му съобщава, че е бременна и те сключват брак на 18 август. Меденият месец прекарват като посещават руините на маите в Чиапас и Юкатан: Паленке, Чичен Ица и Ушмал.

В периода между 20 и 24 юни Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Гевара са задържани от мексиканската пилиция. При разпита последният заявява, че е комунист, че подготвя революция в Куба и че се предвижда въоръжена революционна борба в цяла Латинска Америка. На 25 ноември 1956 година 82 души напускат Мексико и заминават за Куба на яхтата Гранма.

 

Първата стъпка в революционния план на Фидел Кастро е провеждане на атака над Куба организирана от Мексико с помощта на яхтата Гранма, която закупува на старо. Пътуването отнема седем вместо пет дни и когато дебаркират в Куба са посрещнати от военните части на Батиста. По-голямата част от 82-мата партизани са убити в престрелката или заловени и по-късно екзекутирани. Само около 20 души (по различни сведения между 18 и 22 души) успяват да се спасят и да се намерят по-късно. В един момент Че трябва да избира между медицинските си принадлежности или амунициите, изоставени от негов другар. Той избира амуницците като по този начин прави символичното преминаване от лекар към революционен боец. Макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, успява да се изтръгне жив от обръча, за да образува ядрото на въстаническата армия и започне партизанската война в планината Сиера Маестра.

Карта на Куба с отбялязано мястото където Гранма дебаркира

Останалите живи навлизат дълбоко в планината, където получават подкрепа от местните селяни и други групи партизани. До началото на 1957 година не се знае кои са оцелелите, когато Фидел Кастро дава интервю в The New York Times. Че Гевара по това време не присъства на интервюто. По-късно обаче той осъзнава важната роля на пресата в тяхната борба. Междувременно получава алергия от ухапванията от комари и по цялото му тяло се образуват големи и болезнени подутини. Техните провизии са на свършване и моралът на бойците е нисък. По-късно Ернесто си спомня за тези дни като за „най-болезнените дни на войната“.

В продължение на воденето на войната, Гевара става основна, съставна част на въстаническата армия и спечелва доверието на Кастро с компетентността си, търпението си и дипломатическите си качества. Че прави фабрики за изработка на гранати, строи пещи за печене на хляб, организира училища за да обучава неграмотните да четат и пишат, обучава новите бойци във военни тактики и най-важното осигурява здравни клиники, дори издава вестник, за да информира общността. По това време (юли 1957 година) той е издигнат в чин майор (на испански Comandante). Единственият друг с този чин е Фидел Кастро.
Ернесто Че Гевара става известен и с грубостта, жестокостта и безпощадността си. Той разстрелва без съд и присъда всички предатели, информатори, дезертьори и шпиони. Като резултат от това всички започват да се страхуват от него. В края на годината войната навлиза в решителната си фаза. През цялото време в планинския лагер Че се опитва да издава списанието "Свободна Куба" (Cuba Libre).

В своите дневници, Гевара описва първата такава екзекуция на селянин, който признава че е приел пари - 10 000 песо, за да издава позицията на партизаните с цел да бъдат атакувани от въздуха. Това Позволява на Батиста също така да изгаря къщите на ятаците им. Че го застрелва с един куршум от дясната страна на главата с .32 пистолет и научно описва пътя на куршума и пораженията.

Въпреки че налага много строга дисциплина и е безкомпромисен, той вижда своята роля и като учител и в почивките чете на глас Робърт Луис Стивънсън, Мигел де Сервантес и различни испански поети. Кастро го описва като интелигентен и водач за пример с висок морал, но който поема прекалено много рискове и дори има склонност към безрасъдна смелост.Поведението на Че Гевара по време на битка буди възхищение дори в противника.

Той създава нелегалната радио станция Радио Ребелде през февруари 1958 година, която излъчва новини за кубинския народ и свързва различните поделения на партизаните, чийто брой започва да нараства постепенно. Идеята най-вероятно е взета от ЦРУ, които използват радиостанция от Хондурас за да заглушават правителственото радио на Гватемала и разпространяват дезинформация и пропаганда, за да свалят правителството на Хакобо Арбенс Гусман.

В края на юли 1958 г., Че Гевара играе важна и решителна роля в битката за Лас Мерседес като спира 1 500 души от силите на Батиста. По-късно американски военни дейци анализират тактиката му при тази битка и я характеризират като блестяща. Той провежда и неочаквани атаки срещу армията на Батиста, като се оттегля преди армията да може да реагира и контраатакува. Че води своята колона на запад, към Хавана, пътувайки пеша в продължение на седем седмици, само през нощта, за да избягнат засади и често гладни. През декември 1958 година, само за няколко дни, отново с блестящи военни тактики той успява да превземе и установи контрол над всички останали провинции с изключение на Санта Клара

Последната решителна военна победа на революцията е битката за Санта Клара. Победата на малкия партизански отряд въпреки надмощието на противника (често 10:1) се счита от много специалисти за невероятна тактика и стратегия в модерната история на водене на военни действия. Радио Ребелде съобщава за победата на Че Гевара през новогодишната нощ на 1958 година. Тези репортажи противоречат на националното радио на Куба, контролирано от правителството, което на определен етап от борбата за града дори съобщава за смъртта на Че. На 1 януари 1959 година Фулхенсио Батиста се качва на самолет в Хавана, напуска страната и заминава за Доминиканската република, като отнася със себе си $300,000,000 На 2 януари Ернесто Че Гевара и партизанските отряди влизат триумфално в Хавана и завземат крепостта Ла Кабаня.

Партизанските отряди навлизат в града на 29 декември 1958 година по тъмно и заемат стратегически позиции за следващия ден. Помагат им местните жители, които правят барикади на улиците, за да затруднят танковете. Те също така повреждат железопътната линия, което на следващия ден води до дерайлирането на бронирания влак с боеприпаси, изпратен от Батиста. Че също така обгражда местния гарнизон. На 31 декември той успява да завземе целия град с изключение на военния гарнизон. Много от войниците на Батиста обаче нямат желание да се бият, а има и слухове за подкупи. След като научават за бягството на Батиста, войниците в гарнизона се предават. Това освобождава пътя към Хавана и войските на революционерите начело с Фидел Кастро влизат триумфално в столицата само няколко дни по-късно.

Битката за Санта Клара ражда легендата Че Гевара. Тази му победа му създава репутация на военен гений, поставя го на престижни позиции и засилва влиянието му в политическия живот на Куба през следващите години. В Африка и Боливия обаче тези му умения не дават резултат и опитите му за революция там завършват с провал.


/следва/