Ястребино е име в нашата история, което вечно ще се помни от всички поколения българи. Тук се е разиграла една голяма трагедия и е извършено едно от най-тежките престъпления на фашистите в България. Затова Ястребино е станало синоним на нечовешката фашистка жестокост. Ястребино е малко, но със стари и здрави революционни традиции село в Тузлушкия край. По време на въоръжената борба срещу фашизма (1941 - 1944 г.) то дава подслон на много видни дейци и ръководители на Девета въстаническа оперативна зона: Арсо Овчаров, Груди Атанасов, Иван Господинов, Пенчо Кубадински и др. Когато през есента на 1943 г. се формира Омуртагският партизански отряд, в неговите две чети се включват младежи и девойки от Антоново, Ястребино и други села. Смелите акции на партизаните в този район и помощта, която почти цялото Ястребино им оказва, карат околийския управител да изрече злокобните думи: "В Ястребино всички са комунисти... Цялото село трябва да бъде унищожено.".

По искане на същия управител на 18 и 19 декември 1943 г. в Тузлука прииждат силни, войскови части, за да започнат разправата със старото "комунистическо гнездо" Ястребино. На 19 декември в селото пристигат много войници под командването на подпоручик Константин Йорданов, по професия учител и баща на две деца. По негова заповед са арестувани 18 души, от които шест деца и двама старци - Петър и Стоянка Калайджийски с трите им деца: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г.; Иван и Марийка Димитрови заедно с по-малките им деца близначките Ценка и Цветанка - по на 13 г.; Лазарка и Петко Стоичкови с 11-годишната им дъщеря Димитринка; Мара и Рангел Дончеви; Станка и Димитър Богословови и дядо Стойне и баба Наета - и двамата над 70 години. Всички те са близки или родители на членове на Омуртагския партизански отряд и на нелегални дейци, които действат в други краища на страната.Арестуваните първо били отведени в общината на селото и формално разпитани, след което ги повели по посока на днешното с. Антоново. По пътя бил убит 75-годишният дядо Стойне, тъй като не можел повече да върви. На стотина крачки от селото, посред бял ден - 13 ч, затрещели автоматите. За да не бягат, първо стреляли в краката на арестуваните.

Въпреки това някои от дечицата побягнали, но застигнати от изстрелите, замрели завинаги на замръзналата земя. Принудили съселяните на убитите да ги погребат. До самото място на разстрела ужасените хора изкопали един общ гроб и положили в него разстреляните по семейства. Акцията завършила с разграбване и опожаряване до основи на къщите на жертвите от войниците и офицерите. Последвалата тази нечувана жестокост безсънна и страшна нощ била нарушена от шума на камиони с войници, дошли пак по заповед на подпоручик Йорданов да изровят труповете. За да не останат никакви следи от кървавото престъпление, закарали вкочанените тела в гората край с. Долна Златица, натрупали ги на клада и ги изгорили. Но следите останали завинаги - в паметта на народа и в скромния паметник обелиск на 18-те загинали през този злокобен ден, издигнат още през 1946 г. на мястото на разстрела. На паметната плоча изсекли имената и на другите 6 ястребинци, паднали в борбата против фашизма. И днес този паметник напомня за хилядите свидни жертви, дадени от българския народ, и за цената на извоюваната от него свобода на 9 септември 1944 г.



Нека помник престъпленията на фашизма. Нека не пиемаме лъжите на идейните наследници на главорезите фашисти, които се опитват да скрият престъпленията на предшествениците си и представят онзи престъпен режим като блажено време на България.
Нека помним, защото това може да се повтори. Нека помним че Народния съд осъди престъпници кръвопийци, които се опитват да превърнат в светци.
Нека помним, защто както забравят мъчениците на свободата от Ястребино и още много други, така утре ще забравят и Батак. Мъчениците на освобожденито на българия ще бъдат отречени и геноцидът над Българския народ ще бъде обявен за мит, както вече се и опитват.